Аз съм роден читател. Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Това каза през 2023 г., Владо Даверов (1948-2025).

На въпроса кои са най-големите му професионални победи и най-големите разочарования той отговори: „Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето? Вечността е съдникът, но за съжаление нямам близки отношения с нея. Разочарован съм от себе си, разбира се. Трябваше да стана агроном“. Даверов каза, че писателите в България са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат най-малко двама писатели, отбеляза той.

По думите му склонността на българина да търси спасител се дължи на Вазов и на някои други наши класици. „Дядо Иван ще ни спаси!“ Да си спомняте Ботев и Левски да търсят спасител“, пита писателят.

„София беше едно голямо село в моята младост, сега е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А именно той беше маята на столицата“, посочи през 2023 г. Владо Даверов.

Според него човек не бива да си позволява собствените страхове. Върху страховете на другите нямаме никаква власт, обясни той. Относно най-големия си страх като писател Даверов цитира покойния си баща: „Той постоянно ми повтаряше: „Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш азбуката!“.

„Новинарите се справят сравнително добре. Информация ни залива денонощно от целия свят, при това, в повечето случаи, истинска. Коментаторите обаче, и особено водещите на политически предавания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което смятам за недопустимо. Телевизионните политически разговорници понякога толкова пожълтяват, че започва да смърди дори през екрана“, каза Владо Даверов по отношение на съвременната българска журналистика.

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършил е немска филология в Софийския университет (1972). Работи като репортер във вестник „Народна младеж“, завеждащ отдел „Култура“ на вестник „Студентска трибуна“ (1977–1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „Бояна“ (1980–1991), завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“ (от 1991 г.). 

Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“.

Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.